Кои дървета стават според вас, от опит, пък и дори по някаква логика?
дядоБлаго
6 февруари 2006 - 23:24
от тукашните - ясен
Потребител #80
6 февруари 2006 - 23:50
Всъщност Дракони се бъркаш.Има разлика на захвата между маджарската стрелба(знаем защо така е наричам но...) и японския и корейския.Виж в сайта на Кашай е показан захвата който той използва а сега се сещам в книгата на Дориян Александров за бойните изкуства на древните българи са показани различните видове захват и са обяснени.И пак ти казвам без пръстен не може да изстреляш повече от 2 3 стрели(или без кожени шапки на пръстите ама това вече ще поизмени захвата).
Dragony
7 февруари 2006 - 00:22
Недей да цитираш Дориан Александров (Доктора) освен, ако не става въпрос за нещо смешно което е казал, например в някой форум, хахахах :)
Ванюш
7 февруари 2006 - 06:22
Защо да не става дятка? Какво му е на дряна, единственно където няма размери но аз зная доста места където размера на диаметъра е понякога доста повече от 10 см, а има и по 20 см. А и самите стебла като че ли са израснали точно затова.
Ако няма еластичност е едно но за здравина и твърдост е незаменим а и ареала му е почти в цяла Евро - Азия.
Еййй не се заяждам просто ми се иска да зная защото аз особедно уважавам дряна, като се почне със дренките и компота а и криваците са незаменими.
Та защо не дрян?
Жоро
7 февруари 2006 - 11:28
Ванюш и дядо Благо,
Дряна става и е изключително дърво, но много трудно се намира право, дебело и достатъчно дълго парче. Аз съм търсил в берковския и троянския Балкан и имам няколко заготовки, които съхнат. Те са къси – по около 80 см и ще се наложи да ги слепвам в средата.
Трабант,
Голямя част от широколистните дървета стават, но всяко изисква определени конструктивни размери. От българските дървета най-добро е акацията. Тя е два вида – черна и бяла. Бялата не е добра, но е много по-малко разпространена от черната. Работи се само със сърцевината. Други подходящи дървета са: ясен, бряст, череша, черница, клен, дъб, бреза, орех, тис (много добро, но отровно), хвойна, габър и др. Най доброто е маклура (Osage orange), което се среща и в България, но рядко. Равностоен ма маклурата е тиса, но отново за различни видове лъкове.
Сърцевината на старите български лъкове е била от дива черница или дива череша, на турските – от клен, а на корейските – от бамбук. В бурятските и башкирските лъкове е изпозвана бреза, доколкото знам. Индианците са използвали хвойна покрита със сухожилия на гръбчето.
Trabant-IYI
7 февруари 2006 - 13:26
Благодаря ти Жоро,
Но наистина не ми е ясно кое е гръбчето и кое е коремчето на лъкът. Трудно ли ще ти е да направиш една схема на лък, да напишеш всички части как се наричат и т.н.
дядоБлаго
7 февруари 2006 - 13:29
дъб,габър,череша бряст :shock: направи ми от това лък и ще ти го купя :lol:
брезата е използвана, но има доста видове бреза.интересно ще ми е да ти видя лъка от дрян,като стане(ако стане).тиса(отровни са плодовете ;) ) се използва за англииския голям лък,но от средиземноморския тис - доставян е от испания.този тук едва ли ще стане.като малък си правих лъкчета от черничеви пръчки :oops:
Потребител #80
7 февруари 2006 - 15:47
Аз пък си правех от леска с тетива от рибарска корда или много тънка стоманена тел и изстрелвах стрелите на завидните 20тина метра 8)
