Петре, само едно ще ти кажа- въздържай се да лепиш етикети и да се изказваш неподготвен. Нито знаеш какво се е случило, нито как, нито как са се развили нещата и как е завършило всичко.
И си наложи малко автоцензура, стилът ти на изразяване е обиден.
Елементарна учтивост, колега потребител, това е начинът да се спогаждаш с хората.
PetaRZ
1 март 2006 - 10:36
Неподготвен? Струва ми се че не е най-точното определение. Всъщност всеки е подготвен да води спор с шарлатанията. Пропуснах да отбележа в отговор на по-предния ти постинг, че науката (истинската) може и да не обяснява всичко, но никой не обяснява повече от нея, а който ѝ противоречи бърка. Който си мисли пък че е излекуван от псевдонауката (врачки, екстрасенси, хора, лекуващи на базата на Кирлиянови фотографии) е станал жертва на обикновена манипулация.
Петър
2 март 2006 - 10:03
Темата като че ли се измести в друга посока. Не е ли по-добре да се отвори още една тема - нещо от рода на "Нетрадиционна медицина" или нещо подобно?
Относно изхранването през зимата - много важен източник на хранителни вещества е покълналото жито. Освен това се съхранява много лесно. Е, не в покълнало състояние разбира се. :) Разбира се и други покълнали семена са полезни, но житото е най-достъпно.
Също така (според Малахов) са много полезни сушените плодове, накиснати във топла вода. Именно сушените, а не пресните.
А за бързо и лесно приготвяне - елда (гречка). Лесно се чисти, в студена вода омеква за 4-5 часа, а в гореща - може би за няколко минути - само веднъж си правих с гореща вода и беше много отдавна, затова не помня точно, но стана много бързо.
Някой чел ли е книгата на Атерхов за суровоядството?
Малахов също пише интересни неща за храненето.
Природно бедствие
2 март 2006 - 13:58
"Петър" написа:
Също така (според Малахов) са много полезни сушените плодове, накиснати във топла вода.
Допреди само, да кажем, 60 години, хората вместо да варят компоти за зимата, са си сушали плодове (ошав). (Е, някои и сега го правим). И са ги ядяли не само сухи сушени, но често и прясно сварени или накиснати в топла водица (и това се води ошав). Баба ми и досега редува сутрин варенето на чай и ошав...
Освен това, дотогава всички нашенски ястия, които сега ядем с ориз (напр. сармите), са се правели с булгур... Да не говорим, че сармите могат да се правят с всякакви зеленчуци, а не непременно с тези двете неща...
И кой знае колко такива традиционни храни са изместени от вносни...и забравени...
