Аз засега ще се въздържа от мнение, защото не съм много навътре в този тип оръжие...
дядоБлаго
20 декември 2004 - 03:00
днес случайно реших да си проверя пощата и разбрах,че си качил снимките.благодаря за снимките.това са повечето от сабите и палашите открити тук в българия.палаш е унгарска дума.представлява нещо като прав едноостър меч.няма да навлизам в класификаций на оръжия,но ще отбележа с какво се отличава палаша и с какво сабята. палаш:право острие,едноостър, в часта си при върха може да е двуостър,дръжката следва оста на острието или е наклонена към режещата част.
сабя:острието обикновенно е извито и режещият ръб е от външната част на дъгата,но има саби и с прави остриета.в горната част острието може да е двуостро.в тази част може да има уширение извесно като елман.дръжката може да следва извивката на острието(катана,тачи),да следва допирателната,или да е наклонено към режещия ръб.
като на 1 сабите са почти прави.прави впечатление,че гарда на сабята е леко извит нагоре,докато на палаша е прав.изключение прави само 1,който може да се смятат за някакъв преход м/у тези две оръжия.вижда се,че дръжките на запазените в цялостност саби се нанасят 4 пъти в/у острието.на първат сабя от 4 дължината е 92см.т.е острието и е около 73 см.в такъв случай дръжката и е около 18см - доста големичка нали?на 3 дължината на сабята е по-малка - около 86см,но съотношението се запазва.друго характерно за тези саби е наварена желязна пластина на режещия ръб точно над гарда(на големите картинки ще се види по-добре,но и на 3 личи също)тази пластина е дълга около 5см.според автора на книгат от която са снимките, тази пластина служила за затъкване на сабята в ножницата.според мен обаче тази пластина е свързана с начина по който се държи бг сабя.върху нея се поставя показалеца( за това подсказва и извития нагоре гард),а другите пръсти стискат здраво дръжката.коникът сече с една ръка,но когато не е на кон дължината на дръжката позволява хват с две ръце(дали са го използвали е друг въпрос).наличието на ковашка заварка подтиква към мисълта,че сваръчния дамаск е бил познат на българите.не е описан никъде вида на стоманата на сабите(не съм чувал и някой да е правил подобни изследвания).археолозите и историците с характерната си некомпетентност по технически въпроси а ги записали в каталозите като железни саби.на сабите от 3,4 и 5 присъства елман,като най-изразен е при първата сабя от 4.опасявам се,че постинга стана малко дълаг и ще спра до като не се е получил спам.
дядоБлаго
31 декември 2004 - 00:41
чаках някой да обърне внимание на захвата...защо показалеца е в/у гарда?българите са предимно стрелци.в даден момент обаче се налага да се извади сабята.особенното при българите е,че при стрелба са използвали пръстени,който са носели на палеца на дясната ръка.този пръстен е издаден към дланта и е невъзможно да се направи обичайния захват на дръжката.за да е стабилен захвата,гарда е м/у показалеца и средния пръст.
Станислав
23 август 2005 - 14:41
Эдравейтге! Може ли някой да ми обясни как точно да си направя прабългарска сабя? Какви материали да иэполэвам, как да ги набавя и т.н. Ще съм ви много благодарен :lol:
Trabant-IYI
25 август 2005 - 02:25
При направата на един меч, или метално острие има значение всичко, за да може то да притежава качествата които са нужни за едно смъртоносно острие. Да бъде твърдо но и гъвкаво. За целта трябва да е направено от няколко пласта метал, и съответно тези пластове трябва да са със различни свойства. Различна температура, може да са и от различна руда придобита от разлимни места. Цяло изкуство ти казвам. Какво да говорим, че за коритата в които се охлажда меча се използвали специални дървета, отсечени през определен сезон и точно определен месец (Помисли си тогава как са избирали материали и дни за изработката на инструментите използвани за изработката на меча.) При изработката на Японските мечове се добива руда от дъната на реки, рудата е специална, топи се в специална пещ, под точно определена температура, няколко денонощия, а майстора я наблюдава непрекъснато... казах ли че това е изкуство?
След обработката на рудата се получават нещо като буци, от метал, този метал се топи, отлива се в специална форма, (като се има предвид че са нужни няколко вида метал...) след което предстои процеса на изковаването, получава се нещо като когато баба ви меси тесто за козунак, вярва се че ако удари�? 100 пъти тестото и ще се получи многолистно сладко и бързобухващо козуначе. ммм... Сега си представи това Д�?ПЛЕНЕ на сабята 1000 хиляди удара, и многократно напластяване на слой от метал върху метал (представи си нагъването на лист хартия на четвъртинки...) та дипленето прави меча или сабята толкова по здрава, колкото по продължително е то.. съответно си има лимит или минимум... или максимум.. има период от дипленето в който се разбира (само от истинския майстор) дали този меч ще стане добър или не... и така и така и така нататък. После следва от надипленото желязо да се направи меч, почва оформяне, като за сърцевина се слага различен метал, с различна твърдост и гъвкавост, при тези процеси се охлажда желязото многократно и пак се загрява, всичко преди време е ставало по усета на майстора - изкуство бе да се повторя... Та този процес на нажежаване и охлаждане е известен :) каляване на желязото :) и тнт и тнт :)
има и по компетентни от мен - нека говорят!!!
Станислав
25 август 2005 - 11:00
Благодаря эа отговора! Ще си го эапиша някъде эащото наистина не энаех теэи неща! Но все пак теэи от школата от къде си намират мечове и то прабългарски? А и аэ от къде бих могъл да си намеря? Не се ли продават някъде поне имитации? Адали пък селски ковач няма да може да ми скалъпи някакво подобие?
BaGaTUR
26 август 2005 - 14:15
Ако е за подобие - всеки селски ковач може да изфабрикува нещо...
