Позволете да се включа в темата за изработване на сабя "ДАМАСКИНЯ" Пройзвеждала се е в Дамаск както всички знаете , после част от майсторите са взети и закарани в Толедо /начините са ясни/ и се получава прочутата толедска стомана с нейзветен начин на обработка до преди 10-15 год.
Сега се счита че начина е много лесен и не толква загадъчен/останалото са легенди и разни други тежкарлъци меко казано/
Значи парчето стомана се прегъва на две и се изковава , след това пак и така до когато иска майстора- а и зависи от порачителя. И какъв е ефекта всяка прегъвка се изтънява и при 100пргъвания сами изчислете колко нишки стават- ЕТО ТОВА ВЕЧЕ Е СТОМАНЕНО ВЪЖЕ само че се оформя като острие а и при нагряване на повърхноста на всяка нишка прониква въглерод и се увеличва трърдоста а в центара си е по-мено желязо. След това се нагрява и се завива в гърдите на един голям бик за да се закали , който няма пари за бик забива сабята в гърдите на корав роб /последните за подържане на мита/ И етоти една гъвкава и в същото време твърда сабя - и чак два пъти около кръста да се обвие??? Е някой е направил нещо такова за реклама и ето и до днес се носи мита а такава сабя не е за работа.
Medka
31 януари 2006 - 07:21
Здравей Ванюш,
не знам къде си ги чел тези неща, но определено мисля, че си в грешка. "Дамаскините" не са се произвеждали в Дамаск, а доста по-на север. Казват се така, понеже градът е бил главен търговски център на областта и са били продавани там. Самата стомана пък, т.нар. "ууц", се е произвеждала в Индия.
Стоманата е високовъглеродна, със съдържание от 1,4%С до 1,8%С. Не е навъглеродявана по време на закаляването, защото има достатъчно голямо съдържание на въглерод. Остриетата от ууц не се сгъват, нито се диплят при изработка. Шарката при тях се получава от самата стомана, която образува слоеве при бавното си изтиване. Точно тези слоеве, след закаляването, правят стоманата твърда и гъвкава. (за закаляването в нечии гърди просто няма да говоря... така най-много да развалиш хубавото острие)
Технологията на сгъване се използва при японските мечове (и то не повече от 16 пъти). Технологията на толедската стомана, пък, е коренно различна - двуслойна диплена стомана. През късното средновековие, когато технологията за добиване на стомана в Европа напредва достатъчно, започват да произвеждат оръжията от моностомана.
Иначе си прав за обвиването около кръста - определено е художествено проувеличение.
Поздрави,
Медка
Trabant-IYI
31 януари 2006 - 10:10
Пишете от къде сте намерили източници? Автори, заглавия...
дядоБлаго
31 януари 2006 - 20:50
медка и ванюш - и двамата сте в грешка :P определено имате и вярна информация,но нещата стоят по малко по-различен начин.дамаск е главен търговски център на дамаска стомана.такъв са го направили римляните.вярно е,че вуутца(булат) се доставял от индия,но се е произвеждал и в персия и на други места.въглеродното му съдържание е от 1,6 до 3%!в дамаск са били едни от най-добрите ковачи на вуутц,но са изработвали и диплена стомана(тази с прегъването).освен чрез прегъване,са се използвали и други методи - усукване,предварителната заготовка е била плитка и т.н.тази стомана е от няколко вида вълглеродна стомана,а не от едно желязо прегъвано н-брой пъти.при коването на стоманата въглеродното съдържание намалява , а не се увеличава :lol: вуутца е стомана с дендритна структура - няма никви пластове. закаляването в бик и роб - ето ,това са големите глупости и легенди. има саби които се носят около кръста,дори може да се увият и два пъти,има и ками които се носят увити около китката,но това са остриета с дебелина максимум 2 мм.те са за самоотбрана,а не против брониран противник.
Dragony
31 януари 2006 - 21:50
Цитат: тази стомана е от няколко вида вълглеродна стомана,а не от едно желязо прегъвано н-брой пъти
На практика от стомана и почти чисто желязо. Точно сплавяването на двете, е и последващото "циментиране" (повърхностно закаляване), придава на клина достатъчно добри якостни характеристики при възможност да държи острие при малък ъгъл на заточване.
Bezmer
31 януари 2006 - 23:37
Тъй тъй като сме почнали... в грешка сте.. :grin: :grin: ;)
Имам в предвид легендата, че тези оръжия се носят увити около кръста.. Да, има такива оръжия! Но те не са саби, а трилентови стоманени камшици и произхождат от Индия. Представляват дръжка на бич със закрепени за нея три стоманени еластични ленти /в някои случаи и по пет/ които са заострени като бръсначи по двата си ръба и като се развъртят .. сами си представете!!!..
.
дядоБлаго
31 януари 2006 - 23:55
а бе Dragony, ти колко саби си направил по този начин :lol: .почти чисто желязо е също стомана.за стомана 3 чувал ли си?но самия дамаск може да е от стомана 0.3%С + 0.6%С+0.9%С...може да се вкарат и още други различни стомани.и няма сплавяне - има ковашка заварка.циментацията е процес на повърхностно навъглеродяване и няма нищо общо със закалката.чрез циментация може да се стигне до 0.8%С , не повече.
Bezmer - прав си,има такова оръжие,но дебелината на остриетата не е повече от 1мм и най-често са от обикновенна пружинна стомана.използва се разгонване на недоволна тълпа.аз ти говоря за арабски оръжия и наистина това не е сабя,а по-скоро нещо като меч - с право острие е.
малкия ъгъл на заточване не е кой знае какво голямо предимство.повечето саби имат ъгъл на заточване от 30 градуса нагоре.
Bezmer
1 февруари 2006 - 00:12
Срещу тълпа става, но срещу лекоброниран противник също..
.
дядоБлаго
1 февруари 2006 - 00:22
леко брониран - ако имаш пред вид с препаска и шлем да ;) има някви състезания с такива оръжия - играят с по една препаска и малък железен щит - много са добри.слабите майстори често чупят остриетата
