логично
Затова всички оръжий, не само лъковете са били изработвани индивидуално, за всеки войн отделен меч, спрябо това колко е силен, какви са уменията му, на каква възраст, от какъв произход е и много други детайли...
Mathew
3 януари 2006 - 17:15
Да не забравяме, че може би не всеки е можел икономически да си позволи оръжието което желае, нали?Все пак и тогава е имало някаква форма на пазарно стопанство ;) .Е, имам предвид личното оръжие, де.
Trabant-IYI
3 януари 2006 - 18:10
еми тогава е логично да е имало и платена войска, която логично се издържа със занаята си... кой ковач ще кове със калпав чук? и кой войн бби се бил със калпаво оръжие? все пак от това му зависи живота! а и майсторите тогава не са били като сегашните (надявам се).
BaGaTUR
3 януари 2006 - 19:36
Мога да направя една аналогия със съвремието, с уговорката, че нямам предвид 100% съвпадение на ситуацията. Имам предвид личното оръжие и масовото такова. Аз имам Макаров, който е поръчково изпълнение и е чудно оръжие. Стрелял съм с Макаров в стрелбището на полицията - няма нищо общо. Един път сме стреляхме навън, до мен стоеше един полицай. Попита ме с какъв пистолет стрелям, и не можеше да повярва, че това е Макаров...
Мисля, че ми схванахте идеята.
Trabant-IYI
6 януари 2006 - 15:04
Преди време бях гледал научно популярен филм. Сега се сетих за него, и израза "Дванадесет пъти диплена сабя" придоби нов смисъл за мен. Та във филма ставаше дума за Индия. Разказваха за индийски ритуали и бойни изкуства. едно от тях беше със саби които индийците овиваха около кръста си. Сабите представляваха - дълги метални ленти, които приличаха повече на камшик отколкото на сабя. Можеха да се увият няколоко пъти около кръста на индийците. :) Дали няма някаква връзка?
Dragony
6 януари 2006 - 17:42
Едва ли са имали предвид точно уруми , по скоро-може да се има предвид технологията на производство- напластяването на метала за постигане на по-добри качества. Можеш сам да сметнеш- при едно нагъване- два пласта, при 2-4, при 3- 8 и т.н.
Trabant-IYI
6 януари 2006 - 18:28
Е да то това е всеобщо приетото тълкуване :) Но в много от книгите на издателство тангра има разни теорийки че имаме много общо с хората от индия, и някои бойни искуства, начин на обличане на борците, опашката на главата... :) има интересни съвпадения. Но за мен са само предположения...
Mathew
6 януари 2006 - 18:41
Имам един познат, който е наполовина сириец и ми е казвал за така наречените "дамаскини", че могат да се скрият под колан.Питах го как се борави с такава сабя и той каза, че по-скоро като с камшик, отколкото като с твърдо острие.Все пак съм на мнението, че българските саби са били значително по- твърди, още повече предвид изложеното по-горе в същата тема.И да не забравяме, че дедите ни са били преди всичко конни бойци, което обуславя необходимостта от стабилно оръжие в ръцете
Потребител #100150
6 януари 2006 - 21:15
Според мен решението се крие в твърдата стомана.Но тя също трябва
да е идо някъква степен ковка :)
Потребител #100150
6 януари 2006 - 21:20
Забравих да кажа , че температурата , техниката на изработка ,
откъде е добито желязото и още купчна фактори са изключително
важни , за да се получи наистина добра сабя.
