Ето малко снимки от вчера и предния ден по време на стрелбата и от работния процес.
----------
----------
----------
----------
----------
----------
----------
----------
----------
----------
----------
----------
Поздрави!
BaGaTUR
5 май 2010 - 10:25
Супер сте - даже зарибявате и минувачите - поздравления.
kutrag_57
26 март 2011 - 15:22
Аз вече поднових тренировките,от известно време ходя там/на показаното на снимките/.Оттренирвам дистанция 35 и 40м.Случва се и някоя 10-ка да умеря.Особенно днес,почти три часа тренировка.
Хайде ,няма ли пловдивчани с желание за трениране.
Севара
3 август 2011 - 07:53
Ще стреляте ли скоро отново в Пловдив? Много бих искала да се включа в тренировките :)
Heretica
4 август 2011 - 21:13
Ще стреляте ли скоро отново в Пловдив? Много бих искала да се включа в тренировките
Ще изчакаме да минат жегите и отпуските. От септември живот и здраве се надявам да се организира група по стрелба. Всички заинтересовани да следят във форума от септември. Поздрави!
Севара
15 август 2011 - 12:15
Искренно благодаря на kutrag_57 за първия урок, който ми даде. надявам се да го направим отново скоро и тогава да си имам собствен лък. и наслука :)
Heretica
15 август 2011 - 13:51
Във вторник 16 август /утре/ от 18:00 ще се съберем да стреляме на гребната база, до преливника, от страната на река Марица. Приканват се всички заинтересувани и имащи желание да заповядат! Отделно от стрелбата ще дискутираме видовете лъкове, стрелите и техника на стрелба.
Поздрави и доскоро!
Севара
17 август 2011 - 15:57
Не знам защо, но се чувствам като ученикът в тази история (с тази разлика, че не съм яла ябълка:) :
"- Погледни внимателно онази ябълка...
Взрях се в оказаната ми от Ши-ра посока, от пръв поглед си личеше кой точно плод има предвид котаракът - всички без него бяха още неузрели, но точно тази ябълка изглеждаше толкова сочна, че чак лигите ми за малко да потекат.
- Огледай я без да бързаш и запомни всеки детайл...
Косматият ми наставник се появи тази сутрин, мъкнейки един лък и кочан стрели за днешния урок. Следващите няколко часа прекарахме в разходка из гората, като той от време на време ми сочеше разни неща (дървета, клони, шишарки, гъби и една бездомна шапка) за мишени, които аз не уцелвах и после без никакви коментари за моето стрелково умение продължавахме нататък.
- Не изпускай нито една подробност...
По средата на една поляна, точно до малко езерце беше израснало ябълково дръвче, именно негова беше ябълката.
- Спри тук... нагласи се в позиция за стрелба...
Изпълнявах указанията му съвсем механично, не сваляйки поглед от сочния плод.
- Запечатай образа й в съзнанието си...
Севара
17 август 2011 - 15:58
Почти цялото ми внимание беше изпълнено от мисълта, че искам да изям тази ябълка, а в останалата съвсем малка част от него се въртеше бледата идея, че аз наистина много ги харесвам тези плодове, но че това вече е малко прекалено и вероятно Ши-ра нещо ме обработва.
- Погледни дръжката й...
Известно време се опитвах да гледам едновременно и ябълката, и дръжката й - неуспешно, така че неохотно се взрях само в нея (дръжката).
- Ако искаш да изядем ябълката - ще трябва да уцелиш дръжката й...
Той сигурно не говори сериозно - по-рано днес не успях да улуча цяло дърво от 15 метра, а сега иска от мен да уцеля дръжка на ябълка от същото разстояние!
- Не сваляй поглед от целта... постави стрелата... сега затвори очи...
Това вече е прекалено! Затворих си очите с ясната мисъл, че после ще се катеря по дървото.
- Извикай я пред вътрешния си взор... визуализирай целта... прицели се... стреляй!
Съвестно изпълнявах указанията му едно по едно и чак когато пуснах стрелата, нещо привлече вниманието ми - "Изядем?!" Откога котките ядат ябълки?!
И понеже това беше винаги не напълно сериозния Ши-ра, явно не се сдържа и добави:
- А сега виж какво направи!
Видях, че ябълката се плацикаше в езерцето на една ръка разстояние от брега. Направо да не повярваш - бях уцелил!
След като излапахме плода, който наистина имаше великолепен вкус, продължихме с разходката си из гората. Десетина минути по-късно наставникът ми посочи едно дърво (поне един метър в диаметър и на не повече от 10 метра разстояние) за мишена. Действайки вече по-уверено, с плавни движения се подготвих... прицелих... и стрелях... не улучих! Малко по-късно Ши-ра ме попита:
- Какво научи от днешния урок?
Всъщност вече очаквах този му въпрос и бях помислил малко:
- Че не мога да стрелям с лък. Да се упражнявам повече. Да не се ядосвам на неуспехите си. Да не се възгордявам от успехите си. Да не мисля със стомаха си. - Прилежно изброих на пръсти и все пак бях последовател на школата "Ши-ра", не се сдържах и добавих - И че много обичаш ябълки."
"Ябълков урок по стрелба с лък" Стоян Вихронрав
