Цитат: Днес отварят Боянската църква след 50 години реставрация 4 Декември 2006
Стенописният ансамбъл е най-представителният паметник на цялото православно изкуство през ХІІІ в.
Севастократор Калоян и съпругата му Десислава
Севастократор Калоян и съпругата му Десислава
Боянската църква е в списъка на Световното културно наследство
Реставрацията бе завършена с усилията на цялото общество
Тук е изписан за първи път свети Йоан Рилски
Днес от 11 часа официално ще бъдат открити за посещение реставрираните стенописи в източната част на Боянската църква. След 50 годишни перипетии консервацията и реставрацията на прочутия паметник на културата най-сетне има своя край. На откриването днес ще присъстват президентът на републиката Георги Първанов и кметът на София Бойко Борисов.
Църквата “Св. Никола и св. Панталеймон”, известна като Боянската църква, е паметник на културата под закрилата на ЮНЕСКО. Стенописният ансамбъл в Бояна е не само най-представителният паметник на българската църковна живопис, но и на цялото православно изкуство през ХІІІ в., поради което през 1979 г. Боянската църква е включена в списъка на Световното културно наследство под № 42.
Работата на екипа, който реставрира църквата, завърши на 26 ноември, а с това и цялостната реставрация на стенописите. Цената на реставрацията, заедно с някои необходими архитектурни ремонти, бе 165 000 лв., събрани изцяло от дарители. Имената на дарителите бяха изсечени на плоча от черен мрамор, поставена вдясно от входа на храма.
“Случаят с Боянската църква, при който един проточил се половин век проблем бе решен за 8 месеца без държавата да даде и лев, показва огромните възможности на българското общество да решава само сложни проблеми на културно-историческото си наследство. По този начин бе възстановен параходът ”Радецки”, който някои предлагаха да се нареже на скрап, храмът-костница “Св. Петка Българска” на Петрова нива, военното ни гробище в Ново село в Македония и др.”, каза проф. Божидар Димитров.
В изграждането на Боянската църква биха могли да се разграничат три строителни етапа: първи – края на Х – началото на ХІ в., втори – средата на ХІІІ в. и трети – през ХІХ в.
През X–XI в. е изградена малка кръстокуполна църква (Старата църква), обновена и изписана през XII в.
През XIII в., по време на цар Константин Асен Тих и царица Ирина, по поръчка на областния владетел севастократор Калоян и жена му Десислава, към западната фасада на Старата църква е построен притвор, а над него – малък параклис, посветен на св. Панталеймон. През 1259 г. цялата църква е изписана отново. Живописта е дело на български зографи и демонстрира белезите на столичната (Търновска школа). Църквата в Бояна е единственият цялостно запазен паметник, който разкрива облика на “дворцовото”, търновско изкуство, от ХІІІ в. Тук е изписан за първи път българският отшелник свети Йоан Рилски, основоположник на монашеството у нас.
През средата на ХІХ в. жителите на село Бояна обновяват църква и построяват двуетажно преддверие. Боянската църква е действащ храм до 1954 г., от тогава датират усилията за реставрацията на сградата и на пострадалите от времето стенописи. Методите и средствата на реставрация предизвикаха яростни дискусии между чужди и български реставратори. Последният екип, работил върху стенописите, бе спрян от министър Ема Москова преди 10 години, което доведе до влошаване на състоянието им.
През 2004 г. църквата, която бе самостоятелен музей, бе предадена за управление на НИМ. При конкурса “Сграда на годината” на вестник “Строителство и градът” тя бе удостоена с приза “Вечната сграда на България”. По инициатива на Венета Кръстева, главен редактор на вестника, фондация “Етерна” започна кампания за набиране на средства за реставрация на стенописите. В акцията се включиха и телевизионното предаване на БНТ “Памет българска” и сдружение “Плиска”.
Междувременно по одобрен проект от НИПК и СОПКА през март 2006 г. започна работа реставрационен екип, ръководен от проф. д-р Г. Григоров. На 26 ноември работата на екипа завърши.
Какво можем да мислим, освен че написалият този текст не знае какво говори.
Против съм съжителствата да се узаконят и да получат невероятните права на подписалите.
Работата е там, че тези невероятни права няма да накрат някой да се подпише, ако не го влече. Виж, ако даваха жилище безплатно, тогава на опашка щяха да се редят пред гражданското :)
Мисълта ми е, че тези "права" за прекалено символични, за да представляват някаква мотивация изобщо.
Колкото до 7-ма точка, това е просто безумна нелепица. Това е някаква вкоренена от поколения наред представа, че мъжа като го вържеш с подпис, той няма вече къде да избяга. Все едно си го закопчал с белезници за парното и край, няма мърдане.
Причината това да не е вярно е, че хората напоследък живеят във все по-"анонимни" общества. Все по-малко младите семейства са така близки със съседите си, както са били техните родители или баби. Все по-рядко виждат лелите и вуйчовците си, понеже много често живеят в друг град и с това вече почти напълно се е разпаднал този съседско-роднински социум, който може да ти бъде някаква мотивация за взимане на решения. Имам предвид, че пред младите семейства все по-малко стои бариерата "Какво ще си кажат хората", която навремето е спирала майките и бабите им да се разведат, ако не са били щастливи в брака си.
Статистиката, че при двойките без брак най-често има насилие идва от това, че ромите не се регистрират като сключили брак по нашите закони и се водят съжителстващи без брак, а насилието при тях изобщо не може да бъде нарочено за дължащо се на липсата на подпис.
Въобще, пълно безумие.
Изводите от тази "статистика" ми напомнят на статистиката за каските през втората световна война.
Тогава войниците започнали да носят метални каски и статистиката показала, че има много голямо увеличение на броя ранени в главата, спрямо предишната война, когато са използвали обикновени шапки (тук за детайлите не съм много сигурна, но не са те главното в случая).
Изводът е едва ли не, че е по-добре с шапки, отколкото с каски.
И каква се оказала работата - понеже преди докато били с шапки, при попадение в главата, те просто умирали и затова нямало статистика за ранени в главата!
Така че статистиката може да ни даде някакви данни, но у нас остава топката да си направим правилните изводи от тях.
canis_lupus
16 септември 2010 - 13:49
Откраднати картини на проф. Асен Василиев
Част от творческото наследство на изкуствоведа – художник проф. Асен Василиев, е притежание на родния му град Кюстендил под формата на дарение от неговите наследници според изразената воля на художника.
Дарението е съдържало 132 живописни платна и 1057 рисунки на обща стойност през 1988г. 88800 лв.
Те са послужили за създаването на картинни галерии в 6 училища в града, което е било отбелязано като значително културно събитие.
През тази година по искане на Министерството на културата, е направена проверка на състоянието на дарението.
Назначената от кмета на гр. Кюстендил Петър Паунов комисия, председателствана от директорката на Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора” Илона Захариева установява че в наличност са 92 картини и 407 рисунки, т.е. липсват (откраднати или унищожени) 40 картини и 650 рисунки.
Комисията констатира също, че 32 картини от наличните 92 са за реставрация – надраскани, пробити, похабени.
Но Министерството мълчи, „Фонд 13 века България” вдига рамена, никакви последствия за виновниците за това престъпно нехайство към общинска собственост и културно наследство.
Помрачена е 110 годишнината от рождението на поф. Асен Василиев, почетен гражданин на Кюстендил, един от най преданите му синове.
Или може би прокуратурата ще се заинтересува и задейства?
