И именно това грешно разбиране за волята и съзнателното търсене на щастието е невъзможно, защото щастието не се търси стремително, то идва в следствие на някакво действие не целящо щастие, а просто нещо друго ... трудно ми е да обясня...
Да, виждам, че ти е трудно. Даже нещо се омота с идеята си. От една страна според теб да се търси щастието е погрешно. От друга, то идва като следствие от някакво действие. От трета, това действие няма за цел да търси щастие и само тогава ще може да го намери. Ами че значи по твоята логика, ние трябва да знаем къде е щастието, за да тръгнем съзнателно в произволна друга посока, за да можем да го намерим. Това ли искаше да кажеш!?
Цитат:
Ако си мислиш че щастието е в кулата, то принципно може да се намира през девет планини в десета в обратната посока или по или срещу течението на реката, и ти колкото повече блъскаш по вратата на кулата, дори и да се изкачиш на нея, пак няма да го намериш това пусто щастие, можеш да се огледаш от върха на тая кула, но тея планини затъмняващи съзнанието ти няма да ти позволят да видиш къде е то....
Абсолютно същото, което обяснявах и аз. Не знам защо си решил, че ми опонираш или че твърдиш нещо различно или противоположно, като то е абсолютно същото.
Цитат:
Няма щастливи хора, има хора които в даден момент от живота си вкусват за секунда от щастието... опиват се и го търсят отново... то е вид удоволетвореност...
Извинявай, но тук си противоречиш. От една страна било миг, от друга вид удовлетвореност. В първия случай ми се струва, че бъркаш щастието с радост. Радостта, предизвикана от нещо конкретно, е с краткотрайна продължителност. Тази радост може да те накара да изпиташ и щастие, докато тя продължава. Но щастието само по себе си не е само мигновено чувство, както радостта. То е нещо доста по-дълготрайно и глобално като усещане. Включва не само факта, че току-що любимият ти отбор е победил (радост), в основата на щастието е глобална удовлетвореност от самия теб и от посоката, в която върви животът ти.
Щастието е най-осезаемо в моментите на силна радост или когато те изпълва адреналин, но то в никакъв случай не се изчерпва само с тези мигове.
Цитат: Понякога щастието е пред теб и не го виждаш (прощавайте за клишето).
Щастието не може да е пред теб. Пред теб може да е възможността да постигнеш щастие. Дали ще се възползваш от тази възможност и дали ще я превърнеш в щастие или ще я оставиш да отмине, като даже не я забележиш, зависи само от теб. Самото щастие ей така да ти се мандахерца под носа - няма такава ситуация.
Цитат: Тогава ти си най-щастлив, защото не го осъзнаваш, не му отдаваш колкова голямо значение, или просто го пропускаш да мине покрай теб, защото се случва нещо което не е приатно, и ако ти си достатъчно объркан и съзнанието ти е замъглено - ще видиш не щастието, а нещастието...
Ако ми позволиш математическото сравнение, няколко пъти обърна знака в това изречение. Я си изясни какво точно искаш да кажеш.
Цитат: И тук нещата не опират до оптимизъм или песимизъм, а до контрол на подсъзнанието, а това е невъзможно...
В по-голямата част от това, което следва надолу изобщо не открих смисъл. (Написал си го, все едно го казваш на себе си и тъй като ти се знаеш много добре какво имаш предвид, прескочил си тук-таме по някое ключово обяснение.)
Но ми кажи, с това горното какво имаш предвид. Кое опира до контрол на подсъзнанието, защо се налага да се контролира подсъзнанието, той те кара да го правиш или да се опитваш да го правиш или да искаш да го правиш и с кава цел би тръгнал да го правиш? И каква му е връзката с това, за което говори до сега, защото на мен ми изглежда като зашит в последния момент джоб от друга дреха.
Etain
8 септември 2006 - 23:22
Не, не я помня. Може би никога не съм я знаела.
Аз обаче реагирам с изумление на хора, които не умеят да водят просто разговор, а размяната на думи непремено се превръща в спор, в който се опитваш да изпозлваш всякакви аргументи и да обориш мнението на другия и да го отричаш по всички възможни начини.
За мен раговорът е просто разговор, обмяна на идеи. Не мисля, че има някаква глобална истина, валидна за всички. Даже направо ми е омръзнало да го повтарям това последното.
Trabant-IYI
9 септември 2006 - 15:56
Етаин, ако това за спора се отнася за мен, съжалявам - не съм искал да звучи като оспорване - точно споделяне на моята гледна точка - не съм узрял достатъчно за да споря...
Цитат: Цитат:
И именно това грешно разбиране за волята и съзнателното търсене на щастието е невъзможно, защото щастието не се търси стремително, то идва в следствие на някакво действие не целящо щастие, а просто нещо друго ... трудно ми е да обясня...
Да, виждам, че ти е трудно. Даже нещо се омота с идеята си. От една страна според теб да се търси щастието е погрешно. От друга, то идва като следствие от някакво действие. От трета, това действие няма за цел да търси щастие и само тогава ще може да го намери. Ами че значи по твоята логика, ние трябва да знаем къде е щастието, за да тръгнем съзнателно в произволна друга посока, за да можем да го намерим. Това ли искаше да кажеш!?
Омотах се и то доста.. ще ми се да кажа нещо и сега като чета какво съм писал, съвсем не знам какво съм искал да кажа :( Грешно е да търсиш щастието целенасочено... И да идва след определено действие но това действие не е задължително пораждащо и целящо щастие... Не никой не знае къде е щастието. Идеята ми е точно това... ти тръгваш натам, накъдето ти си мислиш, че е щастието, но то може и да не е там.
Цитат: Цитат:
Няма щастливи хора, има хора които в даден момент от живота си вкусват за секунда от щастието... опиват се и го търсят отново... то е вид удоволетвореност...
Извинявай, но тук си противоречиш. От една страна било миг, от друга вид удовлетвореност. В първия случай ми се струва, че бъркаш щастието с радост. Радостта, предизвикана от нещо конкретно, е с краткотрайна продължителност. Тази радост може да те накара да изпиташ и щастие, докато тя продължава. Но щастието само по себе си не е само мигновено чувство, както радостта. То е нещо доста по-дълготрайно и глобално като усещане. Включва не само факта, че току-що любимият ти отбор е победил (радост), в основата на щастието е глобална удовлетвореност от самия теб и от посоката, в която върви животът ти.
Щастието е най-осезаемо в моментите на силна радост или когато те изпълва адреналин, но то в никакъв случай не се изчерпва само с тези мигове.
Нима оргазмът е вечен? За мен миг е всичко което не е вечно. Значи за теб щастието е с безкрайна продължителност. Това де си непрекъснато удоволетворен от постигнатото си е чисто възгордяване.
Не знам дали съм разказвал тази история:
Един човек бил на върха - имал пари, власт и всички материални блага за които можел да си мечтае... Изведнъж банкрутирал... Вървял като просек из улиците и изобщо не бил същия, хората го забравили, властта и парити които имал се изпарили, имал само едно разочаровано и обедняло семейство... Скитайки така срещнал старец, много по-прегърбен от него, много по измършавял от него, много по нещастен. Седнал и поприказвал с него. Стареца му казал:
- Синко, аз съм изпитал всичко което ми разказа на гърба си... Искам да ти помогна.. затова ще ти дам една бележка ... В нея се крие тайната към щастието ти... Чети я всяка сутрин и всяка вечер.
Прибрал се човечеца, прочел бележката на стареца и заспал усмихнат. На сутринта станал, прочел я и пак се усмихнал... Минало се неминало известно време и нашия герой си възвърнал предишното състояние, станал по-известен, по-богат и по щастлив отпреди...
Един ден срещнал същия старец и тъй като не бил неблагодарен, слезнал от колата и предложил на стареца да му се отплати за сторената добрина... Искал да му купи апартамент, къща, вила, кола и всякакви чудеса за които някои хора си мечтаят...
Тогава стареца гопогледнал сурово, намръщил се и се провикнал:
- Ти май си спрял да четеш бележката!!! - и си отишъл.
На бележката пишело с грозни избледнели букви: "Няма все да е така..."
Край
С тази притча изкам да кажа, че е еднакво зле да се възгордяваш (опиваш) от щастието, и да се отчайваш. Щастието за теб е това което за някои хора минали по твоя път е само един миг - радост какти ти го наричаш. А колко щастливи мигове ние оприличаваме на една проста радост, на един миг? Дори сега да не осъзнаеш колко си била щастлива, след известно време виждаш щастието в миналото, просто защото сега си нещастна. Сигурно пак си противореча.
Ще кажа за мен какво е щастието - щастлив съм, че около мен са все още моите родители, щастлив съм че имам приатели (към този момент, към този кратък миг от живота ми). Щастлив бях вчера когато сам снимах в морската градина... Щастлив бях миналото лято когато се разхождах по моста и под мен бушуваха вълните, а над мен сивите облаци гледаха страшно... Егоист съм - така ми харесва... Но в никакъв случай не съм удоволетворен от постигнатото до момента. Винаги има какво повече да се направи. Винаги трябва да има по-високи цели. в Моя случай - по далечни.
Цитат: Цитат:
Понякога щастието е пред теб и не го виждаш (прощавайте за клишето).
Щастието не може да е пред теб. Пред теб може да е възможността да постигнеш щастие. Дали ще се възползваш от тази възможност и дали ще я превърнеш в щастие или ще я оставиш да отмине, като даже не я забележиш, зависи само от теб. Самото щастие ей така да ти се мандахерца под носа - няма такава ситуация.
Не мога да ти дам пример, но определено не смятам, че всеки човек има безкрайно много грешни стъпки в живота си...
С риск да направя една такава - ще довърша тея излияния по-късно :) време е за биричка в морската :) Ухилих се само при мисълта за нея :)
Etain
11 септември 2006 - 13:50
Трабант, имаш още много да мислиш по тази тема, докато изчистиш концепцията си, защото в нея има доста пропуски.
Първо по отношение на целенасоченото търсене.
Какво разбираш под целенасочено? В крайна сметка животът е низ от действия, които малко или много не са хаотични. Всяко едно от тях си е целенасочено и има някаква цел.
Когато отиваш да пиеш бира в морската, го правиш с цел да прекараш приятно няколко часа. По твоята логика (че не трябва да се търси целенасочено щастието), ти не трябва да излизаш, защото това е целенасочено действие, което ще ти донесе приятни емоции, следователно е грешно да се прави.
А твърдението ти, че не трябва да търсим целенасочено щастието, защото то може да е не там, където си мислим, мога да ти го илюстрирам със същия пример. Не трябва да излизаш да пиеш бира в морската, защото ти може да си мислиш, че ще ти е приятно, а то накрая да се окаже тъпо.
Хайде, помисли малко повече по въпроса.
Цитат: Нима оргазмът е вечен?
Оргазмът за какво точно е мерило?
Цитат: За мен миг е всичко което не е вечно. Значи за теб щастието е с безкрайна продължителност.
Как от първото изречение следва второто??!
По повод мига - може би не си даваш сметка, но не съществува нищо с безкрайна продължителност. Следвателно според твоята теза, всички неща са миг. Включително човешкият живот. Включително и щастието. Значи щастието е дълго точно колкото човешкият живот.
Хайде и тук помисли малко повече.
Потребител #100516
14 септември 2006 - 21:00
Човек няма съдба ,той си я гради сам.
Стефан
16 септември 2006 - 12:37
Ако някой се интересува от законите и циклите на съдбата, може да потърси "и-цзин" (i-ching) т.е. "Книгата на промените", написана преди няколко хилядолетия.
